Повратната точка за водата в Обединеното кралство

Писателят е вложител, някогашен сътрудник в Apollo и създател на „ Две и двадесет “

Очертаващата се вероятност за преструктуриране. Планина от проблематични и просрочени задължения, примесени с деривати. Акционери отписват дяловете си, откакто разказват извънредно значим бизнес като „ неинвестируем “. Дивиденти, изплащани посредством комплицирана и непрозрачна корпоративна конструкция, до момента в който интервенциите не съумяват да обслужват клиентите вярно.

Не, не приказваме за проблем с частен капитал на рисков повтаряем бизнес, при който нещата се объркаха. По-скоро това е горчивата действителност на това, което трябваше да бъде бронирана инфраструктурна инвестиция: Thames Water.

Беше елементарно да се припише виновност. Ръководството, вложителите, регулаторите и политиците заслужават своя обективен дял. Мрачното бъдеще, пред което са изправени милиони клиенти, се създаваше доста години — и то не се свеждаше до един проблем, като да вземем за пример интервал на високи лихвени проценти.

Потенциалният неуспех на тази инвестиция от частния бранш в натурален монопол, осигуряващ сериозен запас за човешкия живот, се крие в елементарните очи. Една финансово пагубна финансова конструкция подсигурява, че може да остане нищожна стойност за участващите вложители и да има доста повече болежка за клиентите, които нямат къде другаде да се извърнат за водоснабдяването си.

Това, което е поразително, е спешността на нуждата идващото държавно управление да се заеме непосредствено с казуса. Трябва да се концентрира тъкмо върху това какъв брой пари в действителност са нужни за надграждане на канализацията от викторианската ера, коригиране на тръбите и прекъсване на видимо безкрайния поток от кавги за изхвърляне на отпадни води.

Това главно съмнение е може би слона в стаята. И откакто този диапазон от цифри бъде тестван и стеснен с самостоятелна инспекция, нужният бюджет би трябвало да бъде оповестен. Прозрачността е най-малкото, което клиентите, изправени пред ескалиращи сметки за вода, заслужават: явен проект, в който липсват финансов инженеринг и юридически диалект, който дефинира нужните пари и кой ще заплати за тях.

Собствеността на водните компании в Обединеното кралство от дълго време е непокътнатата територия на профилирани инфраструктурни вложители, привлечени от постоянни активи с предвидими парични потоци, които дават обещание постоянна парична възвръщаемост. Доста учудващо обаче наподобява, че основната съставна част, която липсва в метода на инфраструктурните вложители към Thames Water, е да влагат задоволително в инфраструктурата.

По сходен метод липсва сериозен принос от присъединяване на регулатора в надзора на Thames Към днешна дата „ Вода “ трябваше да прегледа съответно и да завърши реален бюджет за финансови разноски и разноски за поддръжка. Трябва да има по-ясен дълготраен бюджет, който да не е безнадеждно преносима цел. В продължение на доста години полемиките сред компанията и регулатора изглеждаха като безредна въртележка от незадоволително показване, където капиталовите проекти са незадоволителни, равнищата на обслужване са разочароващи, санкциите се натрупат и все пак някак си както разливите, по този начин и дивидентите не престават да текат с тревожна периодичност.

В този подтекст може би изборите тази седмица идват в добре пристигнал миг. Може би цялостното пренастройване на обстановката – от структурата на собствеността през финансовата конструкция до регулирането – е това, от което Thames Water се нуждае и обществото заслужава.

Следващото държавно управление ще има естествена точка на спиране, с цел да осъзнае казуса и да предприеме основна последваща стъпка. Вероятно ще са нужни политически старания в центъра, с цел да се откри решение, което може да включва нови частни вложения или композиция от обществени и частни пари.

По някакъв метод да се поддържа версия на статуквото с ощипвания по ръбовете – нов акционер тук или там, само че с основни проблеми с незадоволителна инвестиция и неприятно качество на услугата, дейно отстранени надолу по пътя – би било извънредно пропиляване на опцията, предоставена от тази рецесия.

Инвестицията на частния бранш във вода не би трябвало да приключва с двоичен резултат: или да печелите огромни облаги за десетилетия с двуцифрена годишна възвръщаемост, или да се подхлъзнете към финансовата администрация, с сдружения се разрушават или продават или национализират.

И това се отнася освен за Thames Water, само че и за други водни компании, изправени пред ескалиращи лихвени заплащания и капиталови потребности. Логично е бъдещите министри да създадат това вярно, преди секторът да се изправи пред тип болест в настроенията, в случай че терзанията към една компания се разпространят към друга.

Когато банки или застрахователи банкрутират, няма дефицит на политически интерес в бързо решение на бъркотията. Потенциалното изтриване на най-голямата водна компания в Обединеното кралство не е нещо, което може да се отърси просто като проблем за нейните акционери.